Състояния, при които мога да помогна

Депресията е състояние, което засяга начина, по който човек се чувства, мисли и функционира в ежедневието. Тя не се изчерпва с временна тъга или лошо настроение, а представлява по-продължително емоционално състояние, което може да повлияе върху мотивацията, енергията, самооценката, съня, концентрацията и отношенията с околните.
Хората, преживяващи депресия, често изпитват чувство на безнадеждност, вътрешна празнота, умора, липса на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие, както и затруднения в справянето с ежедневните задачи. При различните хора състоянието може да се проявява по различен начин и с различна интензивност.

Депресията е състояние, което подлежи на подкрепа и лечение.

С навременна професионална помощ, подходящ терапевтичен подход и подкрепяща среда, човек може постепенно да възстанови усещането си за стабилност, свързаност и качество на живот.

Паническото разстройство се характеризира с внезапни епизоди на остро безпокойство или интензивен страх, които сякаш “идват от нищото”, без явна причина.

Самата паника обикновено продължава  няколко минути в редки случаи може да се връща на вълни в продължение на часове. По време на самата паника могат да се появят следните симптоми:

• задух и усещане на задушаване;
• сърцебиене – ускорен или неравномерен пулс;
• световъртеж, нестабилност или прималяване;
• треперене или тресене на тялото;
• потене, гадене, стомашен дискомфорт;
• дереализация (чувство на нереалност) и деперсонализация (чувство на отдалеченост от себе си);
• скованост или изтръпване в ръцете и краката;
• топли и студени вълни;
• болка или дискомфорт в гърдите;
• страх от полудяване или загуба на контрол;
• страх от смърт.

Самата дума “агорафобия” означава страх от открити пространства. Същината на агорафобията е страхът от пристъпите на паника. Ако страдате от агорафобия, вие се страхувате да не попаднете в ситуации, от които може да ви е трудно да излезете – или да няма кой да ви помогне – в случай, че получите панически пристъп.
Твъре е възможно да се отбягват магазините за хранителни стоки или магистралите, защото в случай на панически пристъп трудно бихте избягали оттам или бихте изпитали силен срам. Страхът от засрамване има ключова роля в това тревожно разстройство. Хората се страхуват не само от паническите пристъпи, а и от това какво ще си помислят другите хора, ако ги видят по време на пристъп.
Избягват се най-различни ситуации, но по-често:

• многолюдни обществени места(хранителни магазини, молове, ресторанти);
• оградени или затворени пространства като тунели, мостове, театри, дори фризьорски салони;
• обществени превозни средства, като влакове, автобуси, самолети, метро;
• опашки от хора или тълпи.
  Най-характерния белег на агорафобията е тревожността от това, че сте далеч от дома или от “спасител”(какъвто обикновено е брачния партньор, родител или друг човек, към когото сте привързани). Напълно може да се отбягва шофиране.

Това е едно от най-разпространените тревожни разстройства.
Изразява се в страх от изпадане в неловко положение или унижение в ситуации, в които човек е изложен на критично отношение или му се налага да осъществи публична изява. Този страх е много по-силен от нормалната тревожност, която нестрадащите от фобия изпитват в подобни ситуации. Обикновено страхът на хората със социална тревожност е толкова силен, че ги кара изцяло да отбягват социални ситуации. Най-често опасението е, че ще кажат или направят нещо, заради което другите ще решат, че са тревожни, глупави, слаби и т.н. Тревожността се проявява във физически симптоми, като изчервяване, потене.

Характеризирa се с хронична тревожност, която продължава повече от 6 месеца, но не е придружена от панически пристъпи, фобии или обсесии. Често явление е да има множество притеснения, без да може да се приложи особен контрол върху притеснението. Освен това честотата и интензивността на притесненията са винаги непропорционални на действителната вероятност будещите страх събития да се случат.
Генерализираното тревожно разстройство често е съпътствано от физически симптоми, като тензионно главоболие, синдром на раздразненото дебело черво, високо кръвно налягане, безсъние и др, като за това състояние основното е продължително притеснение, което причинява значителен дистрес и/или нарушават способността човек да функционира на работното си място, в социалните взаимоотношения или други важни сфери.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е състояние, при което човек преживява натрапливи мисли, идеи, образи или импулси (обсесии), които на човек се струват нелепи, но не спират да обсебват съзнанието, което предизвиква силна тревожност и вътрешно напрежение. Обсесиите могат да бъдат свързани с натрапливи образи на насилие, мисли за извършване на насилие над другиго, страхове, че при излизане от вкъщи може да е забравено нещо включено, страх от замърсяване с микроби, религиозни мисли и много други. Човек осъзнава, че тези мисли и страхове са ирационални и се опитва да ги потисне, но те продължават да се натрапват в съзнанието. В опит да се намали този дискомфорт, човек извършва повтарящи се действия или мисловни ритуали (компулсии).
Компулсиите са поведения или ритуали, които човек изпълнява, за да разсее тревожността, пораждана от обсесиите. Например: многократно миене на ръцете, за да прогони страха от замърсяване, непрестанни проверки дали фурната е изключена, подреждане на вещи по определен начин, изричане на молитви, при шофиране да се поглежда многократно в огледалото за обратно виждане, за успокоение, че не е блъснат някого. Човек си дава сметка, че тези ритуали са безразсъдни, но той се чувства принуден да ги изпълнява, за да потуши тревожността, произтичаща от конкретната обсесия. Конфликтът между желанието да се освободи от натрапчивия ритуал и неустоимото желание да го изпълнява, е причина за тревожност, срам и отчаяние.
Много важно е да се знае, че колкото и чудато да е ОКР, то няма нищо общо с „лудостта“. Човек осъзнава ирационалността и нелепостта на мислите и поведението си и е дълбоко фрустриран (както и депресиран) заради неспособността да ги контролира. То може значително да повлияе върху качеството на живот, но е състояние, което подлежи на ефективна терапия. КПТ е сред най-ефективните подходи при работа с обсесивно-компулсивно разстройство.

Ниската самооценка представлява негативно или несигурно отношение към самия себе си, при което човек често се съмнява в собствената си стойност, способности и качества. Тя може да бъде свързана с чувство за недостатъчност, дефектност, страх от неодобрение, прекомерна самокритичност и трудност в отстояването на личните нужди и граници.
Хората с ниска самооценка често се сравняват с другите, поставят високи изисквания към себе си и трудно приемат собствените си успехи. Това може да повлияе върху взаимоотношенията, професионалната реализация и емоционалното благополучие.
Самооценката се изгражда постепенно чрез терапевтична работа и се учи да развива по-реалистично и подкрепящо отношение към себе си, както и изграждане на увереност и по-здравословен вътрешен диалог.

Здравната тревожност, позната още като хипохондрия, представлява състояние, при което човек изпитва засилено безпокойство, свързано със собственото си здраве или с това на близките си. Дори нормални телесни усещания или леко симтоми, могат да бъдат възприемани като признак за сериозно заболяване, което води до постоянна тревожносгт, напрежение и нужда от уверение. 

Хората със здравна тревожност често наблюдават внимателно тялото си, търсят информация за заболявания, посещават многократно лекари или обратно – избягват медицински прегледи от страх. Въпреки временните успокоения, тревожносста обикновено се връща и може значително да повлияе върху качеството на живот, емоционалното състояние и ежедневното функциониране. Когнитивно-поведенческата терапия е сред най-ефективните подходи при работа със здравна тревожност, като помага за разпознаване на тревожните мисловни модели, намаляване на постоянния страх и изграждане на спокойно и балансирано отношение към тялото и здравето. 

Специфичната фобия обикновено представлява силен страх и отбягване на конкретен обект или ситуация. При нея няма спонтанни панически пристъпи, няма и страх от панически пристъпи, както е при агорафобията. Прякото излагане на обекта или ситуацията, от която човек се страхува, може да предизвика паническа реакция. При специфичната фобия страхът е винаги непропорционален на реалната заплаха, с която се свързва обектът или ситуацията. Среща се отбягване. Най-разпространени специфични фобии: фобии от животни — страх и отбягване на паяци, змии, плъхове, пчели и др. Тези фобии обикновено са с начало в детството. Те са специфични фобии само ако се задържат в зрелостта и започнат да причиняват значителен дистрес.

• Акрофобия (страх от височини) – Човек се страхува от високите етажи на сгради, високи мостове, планини и хълмове.
• Фобия от асансьори – Тази фобия може да се състои в страх, че въжетата ще се скъсат, или страх, че асансьорът ще заседне и човек ще се окаже в капан.
• Фобия от самолети – Тази фобия най-често се изразява в страх, че самолетът ще катастрофира. В други случаи – страх, че в пътническото отделение може да настъпи декомпресия и да се задуши. Често се среща страхът, че самолетът ще бъде отвлечен или взривен. Също така човек може да изпитва фобия от затваряне в самолета за определен период от време и невъзможността да го напусне. По време на полет пътникът може да изпитва и силен страх от панически пристъп. Страхът от летене е много разпространена фобия. Приблизително 10% от населението избягва полетите, а други 20% изпитват значителна тревожност по време на полет.
• Фобия от лекари и зъболекари.
• Страх от гръм или мълния.
• Фобия от кръв и нараняване.